доктор экономических наук, доцент,
Председатель Синдиката болгарских учителей, Республика Болгария
В статье обосновывается необходимость реформирования дошкольного и школьного образования, эффективной философии изменений. Новая философия образования связана с качеством педагогической деятельности, с современным социальным контекстом, с ролью технологических инноваций в образовании, с повышением профессиональной квалификации педагогов, а также с укреплением социального партнерства с родителями, с развитием система ценностsbu_centrala@abv.bgей подростков. Будущее образование требует преодоления аномии в обществе и персонализации образования и воспитания.
(перевод с болгарского языка)
С 30 лет, прямо на пределе между XX и XXI веками, проводились реформы в болгарском образовании [1; 2]. Это процесс, отличающийся несколькими характеристиками. Во-первых, идеальный момент для изменения чрезвычайно динамичной погоды в начале века, абсолютно отличающейся от всех до сих пор и совершенно непредсказуемой в его технологическом, экономическом, социальном и экологическом развитии. Во-вторых, это невероятно трудное и ответственное предприятие, учитывая его социальную цену и значимость для жизни людей, для будущего общества и государства. В-третьих, это также чрезвычайно рискованное предприятие, так как готовых моделей для неизвестных проблем просто нет. И самое главное – пока проводятся реформы в области образования, образование продолжает быть тем, что происходит в каждый момент с каждым из нас — ребенком или взрослым. И последнее, но не менее важное: в современном мире самый неизбежный процесс — это перемены. Это происходит, хотим мы этого или нет. И мы должны быть активными и готовыми к этому, чтобы продвигаться вперед более успешно.
Имея это в виду, мне кажется, что чрезвычайно важна тема философии изменения дошкольного и школьного образования.
Изменение, обобщенное понимается как реформа или коренная, революционная трансформация. Я делаю это уточнение, потому что актуальным в глобальном масштабе является именно дискуссия-от реформы или трансформации нуждается образование в XXI веке?
Философия понимается как способ мышления, Исследования и размышления, постановка точных общих и фундаментальных вопросов, поиск и поиск ответов. Философия как «любовь к мудрости“, какое определение дал ей Пифагор, тем более что, согласно Платону, образование-это”путь к хорошей жизни, к мудрости и истине». Согласно Платону, философия подобна семени, которому требуется время, чтобы прорасти и вырасти, это происходит только в соответствующей среде и связано с реальным изменением мышления.
Философия как поиск свободы человека и в этом смысле — выражение свободы. Свобода каждого достичь жизненной реализации, развивая свой талант и способности через образование, для чего необходим новый тип отношений, нетрадиционное мышление и риск.
Реформы, проводимые в образовании сегодня, не носят глобального характера. Их внимание сосредоточено на отдельных элементах системы и, прежде всего, на повышении качества учебного процесса, на эффективности учебного заведения и изменении контекста функционирования школы-образовательной среды, что, конечно, не делает их несущественными. Однако необходимо комплексное и целенаправленное изменение системы образования, основанное на ее стратегическом развитии, предпринятом с согласия и совместно со всеми образовательными субъектами, подкрепленное информированным общественным мнением, обеспеченное ресурсами и проводимое широкой коалицией, координируемой государством. Изменение, основанное на философии, неизбежно объединяющее сущность нового времени с эффективными и сегодня традициями прошлого. Воплощение идей, направленных на дошкольное и школьное образование, которое, таким образом, реформируется и модернизируется от теоретического к практическому обучению, чтобы, когда ученик завершает школу, владеть инструментарием, который дает ему уверенность в решении проблем и вещей из жизни.
Доказательством этого являются последние два года, в течение которых мы живем в условиях беспрецедентных вызовов пандемии ковида, которая потребовала кардинальных преобразований в системе дошкольного и школьного образования, которые навсегда изменили ее основные базовые компоненты.
Движущиеся культурные и технологические силы приводят к глубоким изменениям в мировой экономике, углубляют разнообразие в повседневной жизни, особенно для молодежи. Правда в том, что это время беспрецедентной глобальной трансформации. Нет периода человеческой истории, который можно сравнить с нынешним с точки зрения масштабов, скорости и глобальной сложности изменений и проблем. Факт, который требует переосмысления природы человеческих способностей и основной цели образования сегодня.
В течение многих лет теоретики обсуждали, какое образование нужно для все более глобализирующегося мира, а в 2009 году. революционный бум вызвал книгу » элемент. Как все меняется, когда вы находите свою страсть»” Ее автор, сэр Кен Робинсон, решительно отстаивает тезис о том, что сегодня реформирования образования недостаточно, а реальной задачей для обществ сейчас является его трансформация на основе меняющихся требований и технологий. Большие изменения продиктованы технологиями, которые постоянно развиваются и изменяют характер работы, образ жизни и общения. Меняется также численность и демографические характеристики населения, вспоминает сэр Кен Робинсон, и это создает большие проблемы для окружающей среды, инфраструктуры и наших сообществ. Проблемы действительно огромны, и для их удовлетворения нам нужно развивать наши собственные таланты, использовать уникальность и творческий потенциал, присущие каждому человеку, гораздо более полно и уверенно, чтобы мы могли принять революционные изменения и быть пригодными в новых условиях жизни, чтобы действовать по-другому. Препятствием для этого является тот факт, что многие люди „отдалены” от своих талантов именно благодаря системам образования, развитым и адаптированным к требованиям предыдущего века, характеризующимся развитием индустриализации и ее последствиями для всех сфер общественно-экономической жизни. Поэтому необходима образовательная философия, которая дает возможность-в школе детям нравится то, что они делают, и нужным людям направлять их, чтобы научиться мыслить, расти социально и общаться, чтобы ориентироваться в будущем и достичь всего, что они могут. Основной вопрос, который должна решить эта философия, — это то, как достичь образовательных целей в качественно другом и постоянно меняющемся глобальном мире.
Крайне важно взглянуть на необходимость трансформации образования и на основе проблем и проблем вне системы образования, наметив необходимые изменения в образовании, обусловленные спросом на новый и более качественный образовательный продукт в реальном мире.
Новая философия дошкольного и школьного образования должна содержать долгосрочное видение развития системы, действующих в ней и ожидаемые результаты трансформации образования. Необходимо, чтобы она была связана с системой достаточного материального обеспечения, организующей все образовательные ресурсы болгарского общества. Система, построение которой является общественным приоритетом и двигателем общественного развития, направленной на будущее и учитывающей глобальные изменения в современном обществе. В то же время система, которая является всеобъемлющей и обеспечивающей возможность обучения на протяжении всей жизни всех граждан как естественное условие жизни и реализации в демократическом обществе. Она должна гарантировать образование для всех, равный шанс и равный доступ для всех к качественному образованию, пожизненному образованию, пониманию образования как инвестиции в развитие человеческих ресурсов страны и содействию ее экономическому росту, выполнению установленных Европейской комиссией 16 общепринятых критериев качества образования. Построенная на современных образовательных подходах и открытая миру, глобальная по способам формулирования и достижения своих целей. Основанная на практике и постоянно исследующая конкретные возможности изменений, основанные на наших конкретных условиях и наших возможностях, от реальности.
Прежде всего, мы обязаны объединиться для приоритетного места образования в нашем современном развитии. Приоритетное место означает вывод образования как глобального показателя развития, как корректирующего во всех планах и концепциях развития, как соответствие образовательным измерениям при любом политическом решении. Приоритет-направление необходимых средств для нормального функционирования системы образования и осуществления необходимых преобразований. Не забывая, что решающее значение для их реализации в первую очередь имеют качественная подготовка и качественная квалификация педагогических специалистов, а также постоянная забота о повышении их социального и общественного статуса. Потому что нельзя производить конкурентоспособную продукцию, которая стимулирует экономический рост, если нет образованных людей или людей с хорошей профессиональной квалификацией. Образование важно, наука важна, поэтому деньги для них должны быть, даже если это означает все еще больше «пристегнуть ремни» в условиях экономических кризисов. Приоритет образования означает изменение отношения к образованию на всех уровнях-разработка национальной программы понимания философии проблем и изменений в современном образовании на абсолютно всех уровнях, в том числе. о современных воспитательных установках среди представителей этнических меньшинств, среди молодежи и молодых родителей.
Приоритетность образования может быть достигнута путем изменения общественного контекста образования. Первый из вопросов, неизбежно связанных с философией дошкольного и школьного образования, несомненно, касается его статуса как объекта общественных интересов, публичной приверженности и общественной ответственности. За последние три десятилетия трехсторонний диалог стал эффективным механизмом социального партнерства в процессах обсуждения и принятия решений в системе среднего образования. Именно в его рамках была написана современная история болгарского образования. И если мы внимательно проследим историю и хронологию протестов учителей, то увидим, что нововведения с целью обновления системы вызваны именно этими действиями. За что мы обязаны добрыми словами болгарскому учителю, особенно учителям профсоюзов, профсоюзам учителей.
Конструктивная философия изменения дошкольного и школьного образования неизбежно должна акцентировать внимание на персонализированном обучении, в котором темп и подход к обучению оптимизированы для потребностей, навыков и интересов каждого ученика и что способствует эффективности образовательного процесса, способствует мотивации и удовлетворенности обучением, увеличивает приверженность учителя и ученика, устраняет пробелы в результатах образования, влияющие на знания и навыки. Кроме того, в этом виде обучения учебная деятельность становится значимой и актуальной для учащихся, руководствуется их интересами и часто самоиницируется. Обучение с персональным фокусом, которое раскрывает таланты каждого ребенка, — это будущее образования. Чтобы подготовиться к будущему мира, у нас должны быть методы, которые помогают детям изучать себя и отвечать на вопросы: „Кто я?» и «что я умею?“.
Рассуждая о философии дошкольного и школьного образования, обязательным является вопрос о миссии образовательного учреждения в Новое время. Здесь, прежде всего, следует осознавать и как общество, и как Педагогическое сообщество — как способствовать развитию личности детей, которые будут жить и должны реализоваться в труднопроизносимом будущем? Молодые люди меняют мир, они меняют и образование сегодня, причем в гораздо большей степени, чем мы привыкли утверждать. Пока мы не отдаем себе отчет в этом и поддерживаем старую образовательную модель, это будет разрушительно для традиционной системы.
Первый и ведущий приоритет национальной программы «Болгария 2030 – — «Образование и навыки» — является основой и объединяющим ракурсом всех целей, заложенных в экономическом, социальном и культурном процветании нашей страны, связанном с развитием интеллектуальной промышленности, круговой и низкоуглеродной экономики, чистого воздуха и биоразнообразия, устойчивого сельского хозяйства, цифровой связи и социального включения и др. Он безоговорочно фиксирует влияние образования на приоритетные направления развития и имеет определяющее значение для новой философии дошкольного и школьного образования, ставя перед собой актуальные цели и преследуя проблемы, связанные с: включением в образование, охватом и поддержкой полного участия в образовательном процессе, модернизацией материальной базы и привлекательностью и престижем профессии учителя; качеством образования, обеспечивающим усвоение ключевых компетенций и применимость образования для достижения профессиональной реализации; расширение возможностей обучения на протяжении всей жизни; оцифровка и инновации в образовании.
С этими проблемами неизбежно связана готовность системы дошкольного и школьного образования удовлетворять потребности в осуществлении обучения на протяжении всей жизни, обучения на работе, укрепления мобильности, развития учителей как мотивированных, инновационных и эффективных учителей, оцифровки образования и способности учителей и студентов жить и учиться в цифровой среде, достижения более высокого уровня открытости образования и обучения, а также их большее соответствие потребностям рынка труда и общества.
Особое внимание следует уделить установлению партнерства между сферами образования и обучения, с одной стороны, и сферой труда, с другой. Еще предстоит многое сделать для поддержки развития навыков педагогов, актуализации методов оценки и внедрения новых способов организации учебного процесса. Существенной проблемой для философии изменения дошкольного и школьного обучения является предоставление возможности всем учащимся пользоваться преимуществами инноваций и инновационных методов, включая обездоленных студентов и участвующих в программах профессионального образования и обучения, обучения взрослых и высшего образования.
Без четкого видения философии трансформации образования в XXI веке, без вложений в него, мы потеряем возможность быть частью глобального мира и глобального прогресса. Ведь в этом столетии знания все чаще становятся основной стратегией выживания и развития человечества. Образование — это не только фундаментальное право человека, оно является гарантом стабильности демократического общества и мерилом свободы людей, которые сталкиваются с вызовами своего времени и берут на себя ответственность за свой выбор. Пожелаем большей активности и сопереживания всем в обществе, в государстве, в будущем болгарского образования и болгарским учителям и ученикам.
Я Уверена, что мы можем вместе строить эффективную философию перемен через наши идеи и предложения, общие взгляды, объединенные позиции, через активность и сопереживание всех в обществе к европейскому будущему болгарского образования и болгарских учителей и студентов.
Литература
- Доклад неформальной экспертной группы по вопросу перехода от институционального ухода к общинному уходу.
- Eurochild & Hope & home for Kids (2012), Деинституционализация и качественная альтернативная забота о детях в Европе, опубликованная на болгарском языке „Надежда и дома для детей“ в Болгарии.
(Оригинальный текст)
От 30 години, точно на предела между XX и XXI век, се провеждат реформи в българското образование [1; 2]. Това е процес, отличаващ се с няколко характеристики. Първо, идеален е моментът за промени в изключително динамично време, в началото на век, абсолютно различен от всички досега и изцяло непредсказуем в технологичното, икономическото, социалното и екологичното му развитие. Второ, това е невероятно трудно и отговорно начинание, предвид социалната цена и значимостта му за живота на хората, за бъдещето на обществото и на държавата. Трето, то е и изключително рисково начинание, тъй като готови модели за непознати предизвикателства просто няма. И най-важното – докато реформите в образованието се правят, образованието продължава да бъде това, което се случва във всеки момент с всекиго от нас — дете или възрастен. И не на последно място – в съвременният свят най-неизбежният процес е промяната. Тя се случва, независимо дали искаме или не. А ние трябва да сме активни и готови за нея, за да вървим напред по-успешно.
С оглед на всичко това, струва ми се, че е изключително важна темата за философията на промяната на предучилищното и училищното образование.
Промяна, обобщено разбирана като реформа или коренна, революционна трансформация. Правя това уточнение, защото актуална в глобален мащаб, е именно дискусията — от реформа или от трансформация се нуждае образованието в XXI век?
Философията, разбирана като начин на мислене, изследване и размисъл, поставяне на точни общи и фундаментални въпроси, търсене и намиране на отговори. Философията като „любов към мъдростта”, каквото определение й е дал Питагор, още повече, че според Платон образованието е “път към добрия живот, към мъдростта и истината”. Пак според Платон философията е като семе, на което му е необходимо време, за да покълне и порасте, това става само в подходяща среда и е свързано с реална промяна на мисленето.
Философията като търсене на свободата на човека и в този смисъл — израз на свобода. Свободата на всеки да постигне житейска реализация, развивайки таланта и способностите си чрез образованието, за което са необходими нов тип нагласи, неконвенционално мислене и поемане на рискове.
Реформите, провеждани в образованието днес, не притежават глобален характер. Фокусът им е съсредоточен върху отделни елементи на системата и най-вече върху повишаване качеството на учебния процес, върху ефективността на учебното заведение, и промяната в контекста на функциониране на училището-образователната среда, което, разбира се, не ги прави несъществени. Необходима е обаче цялостна и целенасочена промяна на образователната система, въз основа на стратегическото й развитие, предприета със съгласието и съвместно с всички образователни актьори, подкрепена от информираното общественото мнение, осигурена ресурсно и провеждана от широка коалиция, координирана от държавата. Промяна, базирана върху философия, неизбежно обединяваща същността на новото време с ефективни и днес традиции на миналото. Въплъщаваща идеи, насочени към предучилищно и училищното образование, което така да се реформира и модернизира от теоретично към практически насочено обучение, за да може, когато ученикът завърши училище, да владее инструментариум, който да му дава увереност да се справя с проблемите и с нещата от живота.
Доказателство за това са последните две години, през които живеем в условията на безпрецедентните предизвикателства на ковид пандемия, която наложи кардинални трансформации в системата на предучилищното и училищното образование, които променят завинаги основни нейни базисни компоненти.
Движещите културни и технологични сили водят до дълбоки промени в световната икономика, задълбочават разнообразието във всекидневието, особено за младите хора. Истината е, че е време на безпрецедентна глобална трансформация. Няма период от човешката история, който може да се сравни с настоящия по отношение на мащабите, скоростта и глобалната сложност на промените и предизвикателствата. Факт, който налага да преосмислим природата на човешките способности и основната цел на образованието днес.
От години теоретиците дебатират какво образование е нужно за все по-глобализиращия се свят, а през 2009 г. революционен бум предизвика книгата “Елементът. Как всичко се променя, когато откриете страстта си”. Нейният автор, сър Кен Робинсън, категорично защитава тезата, че днес реформирането на образованието не е достатъчно, а истинската задача пред обществата сега е неговата трансформация на основата на променящите се изисквания и технологии. Големите промени са продиктувани от технологиите, които се развиват непрестанно и променят естеството на работата, начина на живот и на общуване. Променят се и броят и демографските характеристики на населението, припомня сър Кен Робинсън и това поставя страхотни предизвикателства пред природната среда, инфраструктурата и нашите общности. Предизвикателствата са наистина огромни и за да ги посрещнем, трябва да развием собствените си таланти, да използваме уникалността и творческия потенциал, присъщи на всяко човешко същество, много по-пълно и уверено, за да можем да приемем революционните промени и да бъдем годни в новите условия на живот да действаме различно. Препятствие за това е фактът, че много хора са „отдалечени” от своите таланти именно заради системите на образование, развити и пригодени към изискванията на предходния век, характеризиращ се с развитието на индустриализацията и нейните последствия за всички сфери на обществено-икономическия живот. Затова е и необходима образователна философия, която осигурява възможността — в училище на децата да им харесва това, което правят и правилните хора да ги напътстват, за да се научат мислят, да израстват социално и да общуват, за да се ориентират в бъдещето и да постигнат всичко, което могат. Основен въпрос, който ще трябва да решава тази философия, е как да постигаме образователни цели в един качествено различен и постоянно променящ се глобален свят.
Наложително е да се погледне на необходимостта от трансформация на образованието и въз основа на проблемите и предизвикателствата извън образователната система, като се очертаят необходимите промени в образованието, налагащи се от търсенето на нов и по-качествен образователен продукт в реалния свят.
Новата философия на предучилищното и училищното образование трябва да съдържа дългосрочна визия за развитието на системата, за актьорите в нея и очакваните резултати от трансформацията на образованието. Наложително е тя да бъде обвързана със система с достатъчна материална осигуреност, организираща всички образователни ресурси на българското общество. Система, чието изграждане е обществен приоритет и двигател на общественото развитие, насочена към бъдещето и отчитаща глобалните промени в съвременното общество. Същевременно система, която е приобщаваща и осигуряваща възможност за учене през целия живот на всички граждани като естествено условие за живот и реализация в демократичното общество. Тя трябва да гарантира образование за всички, равен шанс и равен достъп на всички до качествено образование, образование през целия живот, разбиране за образованието като инвестиция в развитието на човешките ресурси на страната и подпомагане на икономическия й растеж, изпълнение на определените от Европейската комисия 16 общоприети критерии за качеството на образованието. Изградена върху съвременни образователни подходи и отворена към света, глобална в начините на формулиране и постигане на целите си. Основана на практиката и изследваща постоянно конкретните възможности за промени, основаващи се на специфичните ни условия и нашите възможности, от реалността.
На първо място, ние сме задължени да се обединим за приоритетното място на образованието в съвременното ни развитие. Приоритетно място означава извеждане на образованието като глобален показател за развитие, като коректив във всички планове и концепции за развитие, като съобразяване с образователните измерения при всяко политическо решение. Приоритет означава насочване на необходимите средства за нормално функциониране на образователната система и за осъществяване на необходимите преобразования. Като не забравяме, че от решаващо значение за тяхното реализиране на първо място са качествената подготовката и качествената квалификация на педагогическите специалисти, както и перманентната грижа за издигането на техния социален и обществен статус. Защото няма как да се произведе конкурентноспособна продукция, която движи икономическия ръст, ако няма образовани хора или хора с добра професионална квалификация. Образованието е важно, науката е важна, затова пари за тях трябва да има, дори и това да означава всички още повече “да затегнем коланите” в условията на икономически кризи. Приоритет на образованието означава промяна в отношението към образованието на всички равнища — разработване на национална програма за разбиране философията на проблемите и промените в съвременното образование на абсолютно всички равнища, вкл. за съвременни образователни нагласи сред представителите на етническите малцинства, сред младите хора и младите родители.
Приоритетът на образованието може да бъде постигнат чрез промяна на обществения контекст на образованието. Първият от въпросите, неизбежно обвързани с философията на предучилищното и училищното образование, безспорно е за статуса му като обект на обществен интерес, публичен ангажимент и публична отговорност. През изминалите три десетилетия тристранният диалог се установи като ефективният механизъм на социално партньорство при процесите на обсъждането и вземането на решения в системата на средното образование. Именно в неговите рамки бе написана съвременната история на българското образование. И ако внимателно проследим историята и хронологията на учителските протести, ще видим, че нововъведенията с цел осъвременяване на системата, са предизвикани именно от тези действия. За което дължим добри думи на българския учител и най-вече на учителите синдикалисти, на учителските синдикати.
Всъщност, системата на образованието, като област на обществения живот, е пресечна точка на различни интереси. Тя по принцип предполага голяма заетост и акумулира възможности за разпределение на властови, материални и други ресурси, както и начини за провеждане на социална политика, за конкуриране на алтернативни визии за публични политики. Факт, който е крайно време да бъде публично припознат, ако искаме да имаме модерен подход към образованието и да създадем правила, които да се спазват от всички участници в него. По тази причина не бива да пренебрегваме реалността, че в структурата на социалното партньорство в системата на средното образование в България липсват родителите, които са част от консултативния процес в средното образование. У нас има родителски организации, които участват в дискусии по определени проблеми, но те не са част от социалния диалог, тъй като не са представителни, т. е. не доказват броят на своите членове и структури на всички йерархични нива, както това се изисква от синдикатите и от работодателските организации. Така родителските организации не са легитимни и не представляват един от основните актьори в областта на образованието. Необходима е и нова философия за ролята на родителите, роля, която става още по-значима при социалните последствия на образователно-възпитателен процес в условията на пандемия и на климатични промени. Философия, която да взема предвид и да посочи компенсаторни механизми на негативното въздействие върху образователния процес от страна на демографските и социокултурните характеристики на немалка част на родители на ученици в страната, и за повишаване на потенциала им за подкрепа на образованието на децата им.
На следващо място, всяка философия за промяна на образованието е абсолютно обвързана с въпросите за качеството на образованието и за ценностите.
Качеството на образованието е един от най-важните фактори, които влияят върху устойчивото развитие на всяка държава. Постигането на високо качество на образованието е свързано с подготвеността на педагогическите специалисти, с продължаващото им обучение и квалификация. От учителите се очаква непрестанно да учат, да развиват и разширяват своите знания и професионални умения, за да бъдат адаптивни и адекватни на динамично трансформиращия се и непрестанно изправящ се пред нови предизвикателства свят, да образоват ученици, които да израстват като компетентни граждани, конкурентоспособни и подготвени да се учат през целия си живот и да се реализират успешно като личности и професионалисти на пазара на труда – сега и в бъдещето.
Изключително важна е базисната подготовка в университетите на бъдещите учители, която им позволява да получат стабилна основа, върху която да стъпи надграждащата им квалификация. По предложение на СБУ бяха направени, би могло да се каже – исторически за този етап, изменения и допълнения на Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“ (ПМС № 27 от 1 февруари 2021 г., ДВ бр. 10 от 05.02.2021 г.). Те подкрепят взаимовръзката между средното и висшето образование и осигуряването на подготовка във висшите училища на студентите от педагогическите специалности, адекватна на съвременните условия, както и повишаване на качеството на базисното педагогическо образование и са свързани с компетентностния подход, приобщаващото образование и с гражданското образование.
От друга страна, едва прекрачили прага на третото хилядолетие, ние сме изправени пред фрапантното противоречие между бурното развитие на познанията и бързото увеличаване броя на учащите се в световен мащаб от една страна, и всепризнатият факт на „духовен вакуум” и криза на нравствените ценности, водещи до аномия (разпад) на обществото, от друга. Парадокс, усложнен още повече от доказаната обществена практика, че откакто се появява и започва да се налага в света масовизирането на образованието, хората не престават да изискват от държавното образование да промени обществото. Училището и учителите са длъжни да спасяват децата от бедността и немотията, да въздигат обществото след травмите от войната, да развиват ограмотяването на всички като основа за икономически просперитет, да подготвят квалифицирани работници, да възпитават в толерантност деца от народи, разкъсвани от религиозни и етнически конфликти, да изграждат демократически ценности в общества, белязани от влиянието на тоталитаризма, да направят така, че икономиките на развитите страни да продължават да бъдат конкурентноспособни и да помогнат на развиващите се страни да ги настигнат. И не на последно място, подготвяйки бъдещите поколения, педагозите ще трябва да имат грижата да премахнат наркоманията, да сложат край на насилието в училището, дома и улицата, с една дума да изправят всички грехове на сегашното общество. Не съществуват училище или система на образование, които да се справят с всичко това. Затова повечето страни в ЕС са определили чрез дългогодишни публични дискусии кои точно ценности са отговорност на публичното училище и ясно са разписали това в свои правителствени документи. Така учителите в тях имат ориентир, какъвто в България нямат. Затова и възпитанието в ценности у нас е най-невралгичната точка в предучилищното и училищното образование за последните 20 години. Така учителите са поставени в ситуация да не знаят какво да правят и да търпят упреци.
Назрял е моментът, убедена съм, в който категорично трябва да бъде внесена яснота по въпроса в какви ценности и граждански добродетели да възпитава българското училище, защото то се финансира от публични фондове и следователно трябва да произвежда онова, което отговаря на публичния интерес – граждани, хора, способни на житейска и професионална реализация. Останалото е въпрос на личен мора
Нарочно използвам думата “обучава”. Защото смятам, че е крайно време да се направи разграничаване на ценностите, в които детето е възпитавано от родителите си и ценностите, за които е отговорно публичното училище. Смятам, че отговорът е заложен още през далечните 1893-1894 г., когато у нас в учебника по Гражданско учение, се казва какво трябва да знае и прави ученикът, за да стане добър и полезен български гражданин. Ученикът научава как е уредено обществото, какви са законите, правата на гражданите, посочва се пътя, по който да върви, ако иска да избегне злото, а да постигне добро. Днес гражданското образование в българското училище в немалка степен зависи от ентусиазма, разбирането и отдадеността на учителя. Гражданската образованост, за съжаление, няма и особена роля за реализацията на младия човек. В много държави обаче, практиката е различна. Най-престижните университети оценяват социалните компетентности на кандидат студентите, като им дават шансове да подобрят кандидатурата си, посочвайки неправителствени организации или църкви, на които са сътрудничили, благотворителни кампании и дейности, в които са участвали, и това е начин за признаване ценността на гражданското образование.
Философията на образованието е имплицитно свързана и с въпроса за децентрализацията на образованието. С въвеждането на делегираните бюджети беше направена важна стъпка в това отношение, но това не изчерпва същността на децентрализацията. Тя предполага създаване на условия, при които училищата могат да предлагат различни образователни модели, което предполага и създаване на условия, при които училищата могат да предлагат различни образователни модели – „добрата образователна политика се измерва по личния напредък на самото дете, съизмерено със самото себе си”. Само така може да бъде реализирано правото на свободен избор на образователна алтернатива, който е залегнал в основополагащи документи на ЕС. Необходима е и готовност от страна на учителите да избират свободно образователни алтернативи и те трябва да бъдат обучавани за това в университетите.
Една философия за промяна на предучилищното и училищното образование изисква по-нататъшно развитие на концепцията за качеството на образованието и начините на неговото оценяване съобразно философията на българската образователна реформа и в духа на стратегията на ЕС „Европа 2020”. В Европейския съюз съществуват няколко модела за оценяване, като най-разпространеният е оценяването на училището и включва: оценка на постиженията на учениците, на учителския труд и училищната атмосфера, разбирана като синтетичен индикатор и резултантна величина от множеството сили, действащи в границите на училищната общност. Една независима оценяваща агенция следва да оценява не резултатите, а процеса на напредък на учениците в сравнение със самите себе си. Тогава така нареченият “рейтинг на училищата” ще изглежда по друг начин. Важен е и още един факт — оценяването на училищата никъде в Европа не е санкциониращ, а е насърчаващ и подкрепящ процес.
В нашата страна се насочихме към най-популисткия модел за оценяване — оценяването на учителите. Така в България качеството на образованието е силно зависимо от характера на човешкия ресурс и е лишено от устойчивост, която е характерна не само за европейските страни днес, но и за нашата собствена образователна традиция от миналото. Затова е необходимо изграждане на система, която да бъде устойчива и да запазва качеството на образованието, като генерира поддържането на високо качество на подготовка и професионализъм на човешкия ресурс, гарантирайки гъвкавата му и перманентна квалификация, която да осигурява владеенето на необходимите нови ключови компетенции.
С повишаването на качеството е неизбежно свързан и въпросът за реализирането и използване на научни изследвания като емпирична основа за вземането на правилни управленски решения и за изработването на политики и стратегии за осъществяване трансформация на образованието. По-високото качество на образователната система се влияе и от степента на използването на ИКТ, дигитализацията и иновациите в училищното образование които са решаващи за възможностите за непрекъснато образование на учителите и тяхното развитие като иновативни и ефективни учители, за равния достъп до образование за хората от по-големите и по-малките населени места, за шанса, който можем да дадем на ученици, чието физическо или психическо състояние не позволява да посещават училище заедно със своите връстници.
Една градивна философия на промяната в предучилищното и училищното образование неизбежно трябва да акцентира на персонализираното обучение, при което темпът и подходът на обучение са оптимизирани за потребностите, уменията и интересите на всеки ученик и което подпомага ефективността на образователния процес, насърчава мотивацията и удовлетворението от ученето, увеличава ангажираността на учителя и ученика, отстранява пропуските в образователните резултати, засягащи знанията и уменията. В допълнение, при този вид обучение, учебните дейности стават значими и подходящи за учащите, водени са от техните интереси и често се самоинициират. Обучението с персонален фокус, което разкрива талантите на всяко дете, е бъдещето на образованието. За да се подготвяме за бъдещето на света, би трябвало да имаме техники, които да помагат на децата да изучават себе си и да си отговарят на въпросите „Кой съм аз?“ и „Какво умея?“.
Разсъждавайки за философията на предучилищното и училищното образование, задължителен е въпросът за мисията на образователната институция в новото време. Тук преди всичко следва да сме наясно и като общество, и като педагогическа общност — как да подпомагаме развитието на личността на децата, които ще живеят и ще трябва да се реализират в едно трудно предвидимо бъдеще? Младите хора променят света, те променят и образованието днес, и то в много по-голяма степен, отколкото сме привикнали да твърдим. Докато не си даваме сметка за това и поддържаме стария образователен модел, това ще е рушително за традиционната система.
Първият и водещ приоритет на Националната програма „България 2030” – „Образование и умения”, е основата и обединяващият ракурс на всички цели, заложени в икономическия, социален и културен просперитет на страната ни, свързан с развитието на интелигентна индустрия, кръгова и нисковъглеродна икономика, чист въздух и биоразнообразие, устойчиво селско стопанство, цифрова свързаност и социално включване, и др. Той безусловно фиксира влиянието на образованието върху приоритетните области за развитие и е с определящо значение за новата философия на предучилищното и училищното образование, като поставя актуални цели и трасира предизвикателства, свързани с: включването в образование, обхват и подкрепа за пълноценно участие в образователния процес, модернизация на материалната база и привлекателност и престиж на учителската професия; качество на образованието, което да гарантира усвояването на ключови компетентности и приложимостта на образованието за постигане на професионална реализация; разширяване на възможностите за учене през целия живот; дигитализация и иновации в образованието.
С тези предизвикателства са неизбежно обвързани готовността системата за предучилищно и училищно образование да отговаря на потребностите за осъществяването на обучение през целия живот, учене чрез работа, засилването на мобилността, развитието на учителите като мотивирани, иновативни и ефективни учители, дигитализацията на образованието и способността на учители и ученици да живеят и учат в дигитална среда, постигането на по-висока степен на отвореност на образованието и обучението, и на по-голямото им съответствие с потребностите на пазара на труда и обществото.
Специално внимание следва да се отдели на установяването на партньорство между сферите на образованието и обучението, от една страна, и сферата на труда, от друга. Все още остава да се направи много в подкрепа на развитието на уменията на учителите, за актуализирането на методите на оценка и въвеждането на нови начини на организация на учебния процес. Съществено предизвикателство пред една философия на промяната на предучилищното и училищното обучение е осигуряването на възможност за всички учащи да се ползват от предимствата на иновациите и иновативните методи, включително учениците в неравностойно положение и участващите в програми за професионално образование и обучение, обучение за възрастни и висше образование.
Без ясна визия за философията на трансформацията на образованието през XXI век, без инвестиции в него, ние ще губим възможността си да бъдем част от глобалния свят и от глобалния прогрес. Защото през този век знанието все повече се превръща в основна стратегия за оцеляване и развитие на човечеството. Образованието е не само основно човешко право, то е гарант за стабилността на демократичното общество и мерило за свободата на хората, които посрещат предизвикателствата на своето време и поемат отговорност за своя избор. Нека си пожелаем по-голяма активност и съпричастност на всички в обществото, в държавата, към бъдещето на българското образование и на българските учители и ученици.
Уверена съм, че можем да градим заедно ефективна филисофия на промяната чрез нашите идеи и предложения, споделени виждания, обединени позиции, чрез активността и съпричастността на всички в обществото към европейското бъдеще на българското образование и българските учители и ученици.
- Доклад на неформалната Експертна група по въпроса за преход от институционална грижа към грижа в общността.
- Еврочайлд и Надежда и домове за деца (2012), Деинституционализация и качествена алтернативна грижа за децата в Европа, публикувана на български език от „Надежда и домове за деца“ България.
http://izvestia-ippo.ru/ya-k-takeva-novaya-filosofiya-obrazovan/