Л.М. Ангелова, профессор, доктор педагогических наук
Факультет образовательных наук и искусств ,Софийский университет им.Св. Климента Охридского, Республика Болгария
Б.М. Ангелов, профессор, доктор педагогических наук
Факультет образовательных наук и искусств ,Софийский университет им.Св. Климента Охридского, Республика Болгария
В статье основное внимание уделяется методологическим и методическим аспектам научных достижений ученых двух кафедр «Дошкольной педагогики» Юго-Западного университета им. Неофита Рильского и Софийского университета им. Св. Климента Охридского, объединенными его учителем профессором Элькой Петровой.
(перевод с болгарского языка)
После освобождения Никола Живков открыл 10 августа 1882 года. в городе Свиштов детский сад. Ряд причин становится предпосылкой считать этот исторический факт началом институционализации дошкольного образования в Болгарии. Идея дошкольного образования возникла у нас еще до освобождения, связавшись с именами Драгана Цанкова в 1861 году. и Никола Живков в 1874 году. в первую очередь речь идет об общественном дошкольном образовании и в соответствии с конкретными условиями. Закон о начальном учении Восточной Румелии 1880 г. на Иоакиме Груева строится структура школ, похожая на ту, что в Княжестве Болгария, предусматривается также «детские школы» для детей от 3 до 7 лет. В законе о народном просвещении 1891 г. в детских школах для детей от 3 до 6 лет планируется провести подготовку к начальной школе. Закон о народном просвещении 1909 г. Николая Мушанова сформировалась единая система народного образования, для каждой степени обеспечивались подготовленные учителя, достигалась дифференциация педагогической подготовки в целостную систему.
Изучение школьного законодательства за последние почти 140 лет с акцентом-дошкольное образование также связано с именами Иван Д. Шишманов, Стоян Орманджиев, Генчо Пирьов и положениями-законы в 1934 году. и 1944 год., с законами о народном образовании 1948 года. и с 1991 года. и, конечно же, под именем проф. д.п.н. Елка Петрова доктор гонорис причина Юго-Западного университета » Неофит Рильский, гр. Благоевград и его ученики.
А они напрямую связаны с профилем «Дошкольная педагогика» в Софийском университете » Св. Климент Охридский «и особенно с кафедрами» Дошкольная педагогика » — одна в Софийском университете, а другая в его филиале в городе Благоевград, ныне Юго-Западный университет „Неофит Рильский“. В связи с этим нельзя обойти и журнал “Дошкольное воспитание”, и этапы развития дошкольного образования, такие как: разработка программ воспитательной работы в 1978 и 1984 годах., руководящие принципы воспитательно-образовательной работы с 1990 года. ” Детский мир», утверждение 1993 г. о двух национальных программах дошкольного образования, определении государственных образовательных требований к дошкольному воспитанию и подготовке детей к школе-постановление № 4 от 2000 г. и 2005 год., создание подготовительной группы в детском саду в качестве обязательной через изменения в законе о народном образовании, а также разработку программы его функционирования в 2003 году.. Все это, связанное с двумя кафедрами «Дошкольная педагогика», привело к возможностям реализации воспитания и обучения через ряд образовательных программных систем, разработке многочисленных учебных пособий и других образовательных продуктов с представительством в основном научным составом этих кафедр.
Мы попытаемся через некоторые основополагающие взгляды представителей двух кафедр дошкольной педагогики наметить развитие науки в этот период. Мы можем начать со следующей мысли, которая звучит чрезвычайно актуально даже сегодня и доказывает наш тезис о том, что необходимо более детально взглянуть на исследования за последние 60 лет. «Если мы проследим развитие теории и практики у нас по этим вопросам, то увидим, что до недавнего времени было много ошибок. Долгое время различные виды деятельности применялись на практике изолированно друг от друга, не имея достаточной теоретической разработки своего места и роли для практики в детском саду » [1, С. 5-6].
Подведение итогов в этом направлении можно отнести к недостаткам системы управления дошкольным образованием, главным образом в качестве финансирования образования, и это в направлении отсутствия реального рынка в системе образования, отсутствия конкуренции в предоставлении образовательных продуктов или услуг, что приводит в целом к снижению качества образования.
С чем мы обычно связываем последнее-качество образования, в нашем случае-образование студентов-педагогов. Высокое качество подготовки студентов соотносится с возможностью обеспечения сопоставимости их обучения с европейскими образовательными моделями и мобильностью студентов. Ключевые слова здесь являются оригинальность и гибкость в присоединении нашего высшего образования к европейским стандартам и их гармонизации. Но это требует четкой и точной конкретизации, которая предполагает обеспечение и эффективность связей между отдельными учреждениями, связанными с образованием и обучением студентов, с одной стороны. С другой-детские сады, школы в границах самого обучения, практической реализации, стажировки, как часть стратегии профессиональной реализации и развития будущих педагогов. Это будет означать по-настоящему практическое применение соответствующих знаний по предметам, предметным областям с целью развития в пределах возможной осведомленности и сотрудничества между учителями, родителями, обществом. С этой точки зрения мы можем иметь планирование, реализацию, оценку и развитие не только конкретного преподавания, но и открытие его места в границах другой педагогической деятельности и их управления. Эта стратегия предполагает использование и систематизацию собственного опыта будущего педагога от опыта других и сопоставимость полученных результатов в границах собственного профессионального развития. Таким образом, можно будет развивать и возможности использования разнообразных информационных и коммуникационных технологий в рамках конкретной социокультурной среды в качестве предпосылки для педагогической интерпретации.
Проблемы, связанные с познавательным, социальным, психическим и всесторонним развитием детей, а также их взаимодействием с семьей, сверстниками и окружающей средой в самом общем плане, являются приоритетом ученых двух кафедр “Дошкольная педагогика” по направлению воспитания и обучения. С этой точки зрения воспитание-это область научного знания, охватывающая в себе функцию общества, связанную с подготовкой подростков к жизни. С методологического аспекта структурирование этой области реализуется через педагогику, а с возрастного аспекта – конкретно для дошкольного возраста специфика реализуется через дошкольную педагогику.
Поэтому для каждого образовательного акцента или направления выделяются межпредметные связи интеграции при овладении определенными знаниями, навыками и отношениями. Поэтому современная образовательная программа для подготовительной группы детского сада отличается от других действующих в Национальном плане. Реализуется концептуальная модель программы трехступенчатой структуры школьной готовности-социальной, познавательной и специальной, но при задании функций всех содержательных направлений переходов»” С этой точки зрения, отсутствие четкой методологической позиции за пределами двух утвержденных национальных программ 1993 года и замена основных принципов научного познания в рамках дошкольной педагогики на т.н. системы приводят педагогическую практику к невозможности ориентации в рамках образовательного этапа. К сожалению, в настоящее время все не отличается. В соответствии с законом О дошкольном и школьном образовании в части дошкольного образования отсутствует учебная или учебная программа, а существует постановление О государственных образовательных стандартах, которые становятся своеобразной программой. От методологическая точки зрения это означает отсутствие единства и соизмеримости между стандартами на отдельные образовательные направления, интегральности между отдельными ядрами и абсолютной терминов или понятийной беспомощности при интерпретации и интерпретации формы обучения. Это также приводит к нарушению иерархии и пониманию смысловой сущности между государственными образовательными требованиями к содержанию обучения-учебными программами-государственными образовательными требованиями к оценке как системе.
(Оригинальный текст)
След Освобождението Никола Живков открива на 10 август 1882 г. в град Свищов детска градина. Редица причини стават предпоставка този исторически факт да се счита за началото на институциализирането на предучилищното образование в България. Идеята за предучилищното образование възниква у нас още преди Освобождението, като се свързва с имената на Драган Цанков през 1861 г. и Никола Живков през 1874 г., които първи поставят въпроса за общественото предучилищно образование и то съобразно конкретните условия. Законът за началното учение за Източна Румелия от 1880 г. на Йоаким Груев изгражда структурата на училищата като сходна с тази в Княжество България като предвижда и “детски училища” за деца от 3 до 7 години. В Закона за народното просвещение от 1891 г. на Георги Живков се предвижда в детските училища за деца от 3 до 6-годишна възраст да се осъществява подготовка за основното училище. Законът за народното просвещение от 1909 г. на Никола Мушанов оформя единна система на народното образование като за всяка степен се осигуряват подготвени учители, като е постигната диференциация на педагогическата подготовка в цялостна система.
Разглеждането на училищното законодателство през изминалите почти 140 години с акцент – предучилищното образование се свързва още с имената Иван Д. Шишманов, Стоян Орманджиев, Генчо Пирьов и наредбите-закони от 1934 г. и 1944 г., със Законите за народната просвета от 1948 г. и от 1991 г. и разбира се с името на проф. д.п.н. Елка Петрова доктор хонорис кауза на Югозападен университет „Неофит Рилски, гр. Благоевград и нейните ученици.
А те са пряко свързани с профила по „Предучилищна педагогика“ в Софийският университет „Св. Климент Охридски” и най-вече с катедрите „Предучилищна педагогика“ – едната в Софийският университет, а другата в неговия филиал в град Благоевград, сега Югозападен университет „Неофит Рилски“. В тази връзка не можем да подминем и списание “Предучилищно възпитание”, както и етапите в развитието на предучилищното образование като: са разработването на програми за възпитателната работа през 1978 и 1984 г., насоките за възпитателно-образователна работа от 1990 г. “Детски свят”, утвърждаването от 1993 г. на двете национални програми за предучилищно образование, определянето на държавните образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка на децата за училище – Наредба № 4 от 2000 г. и 2005 г., конституирането на подготвителната група в детската градина като задължителна чрез промените в Закона за народната просвета, както и разработването на програма за нейното функциониране през 2003 г.. Всичко това свързано с двете катедри „Предучилищна педагогика“ доведе до възможности за реализиране на възпитанието и обучението чрез редица образователни програмни системи, разработване на многобройни учебни помагала и други образователни продукти с представителство най-вече от научния състав от тези катедри.
Ще се опитаме чрез някои от основополагащите виждания на представителите на двете катедри по предучилищната педагогика да очертаем развитието на науката през този период. Можем да започнем със следната мисъл, която звучи изключително актуално дори и днес и доказва тезата ни, че е необходимо да се вгледаме по-обстойно в изследванията през последните 60 години. „Ако проследим развитието на теорията и практиката у нас по тези въпроси, ще видим, че доскоро се допускаха много грешки. Дълго време различните дейности се използваха в практиката изолирано една от друга, без достатъчно да се разработва теоретично тяхното място и роля за практиката в детската градина“ [1, с. 5-6].
Обобщението в тази насока може да се отнесе към недостатъците на системата на управление на предучилищното образование, главно като финансиране на образованието и то по посока липсата на истински пазар в системата на образованието, липсата на конкуренция при предоставянето на образователните продукти или услуги, което води като цяло до по-ниско качество на образованието.
С какво обикновено свързваме последното – качеството на образованието, в нашия случай – образованието на студентите педагози. Високото качество на подготовката на студентите е съотносима към възможността за осигуряване на сравнимост на обучението им с европейските образователни модели и мобилност на студентите. Ключови думи тук са оригиналност и гъвкавост при присъединяването на нашето висше образование към европейските стандарти и тяхната хармонизация. Но това изисква ясна и точна конкретизация, която предполага гарантиране и ефективност на връзките между отделните институции свързани с образованието и обучението на студентите, от една страна. От друга – детските градини, училищата в границите на самото обучение, практическата реализация, стаж, като част от стратегията за професионалната реализация и развитие на бъдещите педагози. Това ще означава наистина практическо приложение на съответното познание по предмети, предметни области с цел развитие и то в границите на възможната информираност и сътрудничество между учители, родители, общество. От тази гледна точка можем да имаме планиране, изпълнение, оценяване и развитие не само на конкретното преподаване, но откриване мястото му в границите на други педагогически дейности и тяхното управление. Тази стратегия предполага използването и систематизирането на собствения опит на бъдещия педагог от този на другите и сравнимост на получените резултати в границите на собственото му професионално развитие. Така ще могат да се развият и способностите за използването на разнообразна информация и комуникационни технологии в границите на конкретната социокултурна среда като предпоставка за педагогическа интерпретация.
Проблемите свързани с познавателното, социалното, психическото и цялостно развитие на децата, както и взаимодействието им със семейството, връстниците и околната среда в най-общ план са приоритет на учените от двете катедри “Предучилищна педагогика” по посока на възпитанието и обучението. От тази гледна точка възпитанието е област от научното познание, обхващаща в себе си функцията на обществото свързана с подготовката на подрастващите за живота. От методологически аспект структурирането на тази област се реализира чрез педагогиката, а от възрастов аспект – конкретно за предучилищната възраст специфичността се реализира чрез предучилищната педагогика.
Ето защо за всеки образователен акцент или направление се обособяват междупредметни връзки на интегриране при овладяването на определени знания, умения и отношения. По това една съвременна образователна програма за подготвителната на детската градина група се отличава от останалите действащи в национален план. Реализира се концептуалният модел на програмата за тристепенната структура на училищната готовност – социална , познавателна и специална, но при задаване на функциите на всички съдържателни направления за преходи”. От тази гледна точка липсата на ясна методологическа позиция извън двете утвърдени национални програми от 1993 година и замяната на основните принципи на научното познание в рамките на предучилищната педагогика с т.н. системи довежда педагогическата практика до невъзможност за ориентация в рамките на образователния етап. За съжаление в настоящия момент нещата не са по-различни. Съобразно Закона за предучилищното и училищното образование в частта за предучилищното образование липсва учебна или учебни програми, а е налице наредба за държавните образователните стандарти, които се превръщат в своеобразна програма. От методологическа гледна точка това означава липсата на единство и съизмеримост между стандартите по отделните образователни направления, интегралност между отделните ядра и абсолютна терминологична или понятийна безпомощност при интерпретацията и тълкуването формите на обучение. Това води и до нарушаване йерархията и разбирането на смисловата същност между държавните образователни изисквания за учебно съдържание – учебните програми – държавните образователни изисквания за оценяване като система.
Всичко това налагаше един своеобразен сравнителен анализ в рамките на предучилищното образование, както в исторически, така и в реален, съвременен план. Тези особености, в сравнителен план, показват закономерната връзка между педагогиката, предучилищната педагогика и психологията и на тази основа близостта в предметите на тези науки. На тази основа, учените от двете катедри „Предучилищна педагогика“ констатираха, че деформацията в тълкуването на тази закономерна връзка често пъти се отразява негативно при решаването на въпросите свързани с възпитанието, развитието, обучението. Подмяната или двузначното тълкуване на тези фундаментални въпроси довежда до разминаване или смесване на научни области, учебни програми, дидактически системи, държавни образователни изисквания. Смесването на процесите в развитието на децата и процеса на тяхното възпитание от позициите на психологията или педагогиката води до абстрактно тълкуване процесите на развитие на децата съобразно условията, в което то протича. Различните подходи към формирането личността на детето – психологически или педагогически без нужната диференциация не дава възможност да се видят точно и ясно социално-педагогическите изисквания на обществото в този процес. Ето защо не трябва да се допуска смесване на двата подхода. Те не са тъждествени, но образуват едно динамично единство. Безсмислено става от тази гледна точка определянето на дидактически единици без ясно да се знае какви цели се преследват от педагогическа или психологическа позиция, от възпитателна или обучаваща позиция. За съжаление в повечето от т.н. програмни системи, дидактически системи, авторски програми се получава точно това разминаване. Но все пак и тук е необходимо да направим някои задължителни констатации. Като пример ще посочим странната дискусия разиграла се главно в определени т.н. образователни сайтове по повод промени в наредба № 5 за предучилищното образование – държавните образователни стандарти по направленията в предучилищното образование от 03.06.2016 г.. отнасяща се до използването на „стандартизирани диагностични тестове за определяне на готовността на детето за постъпване в училище”. Всичко това е обосновано със своеобразна терминология, която заменя психодиагностиката със измислени твърдения за „дидактометрични очаквани резултати”. Разбира се, че не може да сме съгласни да се търсят резултати единствено свързани с познавателната сфера – усвояване на знания. Нали всички се стремим да се намали информационния натиск върху децата, а в същото време акцентираме върху знанията. Явно тук при защитниците на тази, разбираемо, глупава теза сработва друга мотивация. И тогава става ясно, че тези т.н. учени разработили Закона за предучилищното и училищното образование, а те са същите, небрежно са пропуснали в онази част от Закона отнасяща се до предучилищното образование да предвидят наличието на учебна програма, програма за възпитателно-образователната работа в детската градина или учебни програми по отделните направления. Вместо това се получава така, че държавните образователни изисквания, стандарти изпълняват ролята на програма, което противоречи на научната логика. Дори е необходимо да се направи само едно елементарно сравнение с начален етап на образование, за да се види разликата, като в същото време същите учени говорят за единна образователна система „детска градина-начално училище”.
Поставеното преди близо 140 години начало на предучилищното образование в България винаги е било неразривно свързано с европейската традиция. Сравнителният анализ, направен не само в този тук, но и в публикациите на колегите ми през годините, които отразяват постиженията на предучилищното образование в България, ни дават основание да твърдим, че то е част от тази европейска традиция.
Обособеното и актуализирано влияние на редица елементи от микро- и макросредата върху детското развитие е в основата на съответна възпитателна и образователна стратегия, които ще съдействат за постигането на най-благоприятен социализиращ ефект.
През определен период предучилищното образование се приемаше като незадължителна част от образователната система, след която предстои основната училищна степен със задължително начално образование. И двата етапа, независимо от степента на задължителност, не са самостоятелни звена в рамките на образованието. С въвеждането на задължителната предучилищна подготовка от 2003 г. законодателно се призна необходимостта от „единна социално-педагогическа система – детска градина – начално училище”.
Така двата най-сензитивни периода в живота на детето се утвърждават като взаимосвързани етапи в рамките на основното образование. С приемането на образователните стандарти за начално и предучилищно образование, макар и с известна разлика във времето на публикуването им, се признава значимостта на детството като образователен приоритет на обществото на 21. век. За това има, разбира се, основания от социално-икономически характер, обуславящи необходимостта от нововъведението в образователната политика.
Необходим ли беше този компромис от методологична гледна точка относно виждането за предучилищното образование като незадължителна част от образователната система?
Ще се опитаме да видим какви са отделните доводи на колегите от двете катедри „Предучилищна педагогика.“
Тук става дума преди всичко за преосмисляне на самата същност на базовите педагогически явления, на тяхната взаимовръзка и на съдържанието на отразяващите ги категории и основни понятия.
Това е друг изключително важен метод до логически проблем на педагогическата теория, който тук можем само да фиксираме — дотолкова, доколкото нормативността при работата с децата е свързана и със съществуващата неяснота в досегашните дефиниции на възпитанието и образованието и неизчистените взаимоотношения със социализацията. При това всеки един анализ е пределно затруднен и от безразборното смесване на понятията „човек“ (като индивид), „субект“ (на дейността и отношенията), „личност“ и „индивидуалност“, както и от недостатъчното използване в педагогиката на резултатите от съвременните изследвания на различните направления във философията, на културологията и социологията, на социалната психология и психологията на личността относно същността и функциите на различните обществени структури, влиянието на културния контекст и множествеността на човешките прояви в социума.
Следователно, става въпрос за въвеждането на индивида в обществото или групата, за влиянието, което се упражнява върху него от различните фактори или за израстването на индивидите в обществото и групата.Ето защо, в доклада се доказва, че бързите обществени промени понякога изпреварват научните отговори към педагогическата практика и в този променен обществен, социален и психологически контекст и трите субекта в образователната система: учители, родители и деца, имат различни нагласи, очаквания и възможности за реакции. Това за нас е образователна политика с огромни възможности при професионалната реализация, стандартите за компетентност, критериите за оценяване и не на последно място за разработването на отделни програми, различни материали, учебници обслужващи, както става ясно и двете страни. Резултатът до момента е обнадеждаващ – подготовката на студентите за предучилищното и началното образование се основава на модел за квалификация, който улавя последователността в обучението на децата и учениците като оттук бъдещият професионализъм се свързва със способността на учителите да следват детето през всичките му учебни години, т.е. студентите — педагози след време да се възприемат не просто като учители по определен предмет или предмети, а като “учители на децата”.
Споменатите аспекти свързани с теорията и практиката на предучилищното образование, на предучилищната педагогика в последните години неизменно се свързва с имената на учениците на проф. дпн Елка Петрова – учени от двете катедри „Предучилищна педагогика“. А те са: Елка Янакиева, Божидар Ангелов, Елена Русинова, Маргарита Колева, Димитър Димитров, Йордан Колев, Лучия Ангелова, Димитър Гюров, Анастасия Пашова, Мария Баева, Весела Гюрова, Любослава Пенева, Тодорка Велинова, Радослав Пенев всички допринесли в своите научни търсения да се гради сложния пъзел на науката – „предучилищна педагогика“. Окончателното му изграждане вече е в ръцете на учениците на учениците.
Литература
- Петрова, Е. Единство на основните дейности на децата в предучилищна възраст, Народна просвета, С.,1967.
- Колева, М. (2013) Проф. дпн Елка Петрова — Една незаличима следа в българското Предучилищно образование (1919 – 2012). Педагогика, 1, 154.
http://izvestia-ippo.ru/l-m-angelova-b-m-angelov-innovacii-i-st/